Journal Entries
"oh, yes...
Posted May 27, 2005
happiness isn't happiness without a violin playing goat..."
Discuss this Journal entry [5]
Latest reply: May 27, 2005
this must be the right place...
Posted Feb 9, 2005
for the inventions of the mind...
Discuss this Journal entry [1]
Latest reply: Feb 9, 2005
i'm sorry to say...
Posted Jul 26, 2004
that some of the journal entries will be not in english, but english is not my native language. so perhaps i'd probably need some time to translate them 
Discuss this Journal entry [2]
Latest reply: Jul 26, 2004
taka, kato cheta postingite...
Posted Jul 26, 2004
naprawo se chudja, az li sym goljam skeptik ili wie ste twyrde golemi optimisti. ne iskam w nikakyw sluchaj da obivdam nikogo. i men me wylnuwat syshtite wyprosi, koito wylnuwat i was, no az ne moga da goworja s takawa sigurnost za neshta kato syshtestwuwaneto na dushata naprimer. dali e wypros na wjara, dali e wypros na naglasa ili pyk na nedsostatychno poznawane na neshtata, az ne moga 100% da sym siguren, che dusha, kato neshto otdelno ot tjaloto syshtestwuwa. i neshto poweche, naposledyk wse poweche se ubevdawam, che prosto po wsichki zakoni, opiswashti prirodata, syshtestwuwaneto na dusha i na prostranstwo sled smyrtta, w koeto tazi dusha da prebiwawa, ne move da e wyzmovono. spored men metafizikata e edno prostranstwo, koeto e obrecheno na izchezwane s razwitieto na fizikata i drugite zanimawashti se s opiswaneto na zaobikaljashtija ni swjat nauki, prosto zashtoto tja obhwashta wsichki wyprosi, na koito kym dadenija moment, fizicheski otgowor ne move da syshtestwuwa.
trjabwa da si priznaja naj-iskreno, che beshe wreme, w koeto i az ne se symnjawah w syshtestwuwaneto na dusha, kato neshto otdelno ot tjaloto, koeto prodylvawa syshtestwuwaneto si sled fizicheskata smyrt, no towa leka poleka, zapochna da m i se struwa super newyzmovno. shte si kava wednaga zashto, pyk wie ako movete me razubedete, shte se radwam, zashtoto i na men idejata za njakakyw wid syshtestwuwane wechno syshtestwuwane mnogo me blazni, prosto zashtoto towa po njakakyw nachin move da dade smisyl na viwota mi tuk, na zemjata.
znachi ako priemem za wjarna ewoliucionnata teorija, izliza, che choweka po nishto ne se otlichawa, ot koeto i da e viwotno, hodeshto, pypleshto, lazeshto i fyrkashto po tazi zemja. wsichki imame obshto nachalo, njakyde dalech w minaloto w pyrwichnata supa, kydeto spored teorijata se e zarodil viwota. dokazatelstwa za ewoliucionnata teorija syshtestwuwat strashno mnogo i naj-raznoobrazni, no naj-silnoto spored men e genetichnoto shodstwo mevdu choweka i wsjako drugo viwotno. znachi s dosta goljama sigurnost movem da kavem, che teorijata e chitawa i ne move da byde osporena. dori tezata za bovestwenija proizhod na choweka ne protiworechi seriozno na ewoliucijata, ako se zamisli chowek.
znachi za dwiveshtata sila w ewoliucijata e estestwenija podbor, t.e. oceljawa naj-silnoto, naj-inteligentnoto, naj-byrzoto, i t.n. wsichko naj. w tozi red na misli chowekyt se otlichawa ot drugite viwotni s towa, che pritevawa intelekt, t.e. mnogo razwit mozyk, kojto da mu kompensira wsichki ostanali nedostatytci (nedostatyci naricham kachestwata, koito u drugite viwotni za zastypeni dosta po-silno, otkolkoto pri choweka). po tozi nachin, s pomoshtta na mozyka, syshtestwuwaneto na choweka e osigurena za izwestno wreme, t.e. osnownata cel w prirodata, zapazwaneto na viwota na wida e izpylnena. s towa obshto wzeto fizicheskija wypros se prikliuchwa, taka da se kave i ostawa metafizichnija wypros. tuk idwat wyprosi ot roda na:
s kakwo prawo nie smjatame, che chowekyt, kojto w celite si po nishto de fakto ne se otlichawa ot koeto i da e drugo viwotno, trjabwa da pritevawa dusha ili neshto, koeto da prodylvawa da syshtestwuwa sled smyrtta, a wsjako drugo viwotno po zemjata ne trjabwa da pritevawa dusha.
i ako priemem, che dushata po njakakyw nachin se syhranjawa, w towa, koeto pri choweka go ima, a pri viwotnite, ne, demek mozyka, to togawa sledwa logichnija wypros, kakwo stawa s dushata, kogato mozyka ostaree i sklerozira, i tja li ostarjawa i sklerozira. kakwa mi e polzata na men ot edna ostarjala dusha, tam kydeto tja otiwa sled smyrtta.
ne e li logichno da se prieme, che razmislite wyrhu neshtoto narecheno dusha i wjarata w nego ne sa prosto edin stranichen efekt ot wisokorazwitija mozyk, s kojto po silata na prirodnite zakoni za zapazwane na viwota sme se sdobili, samo i samo da move zapazwaneto na viwota da e po-sigurno. ne move li prosto towa da e plod na wyobravenieto, koeto mozykyt podklavda po njakakyw biologichen nachin, zashtoto po tozi nachin negowoto syshtestwuwane, a ot tam i syshtestwuwaneto na indiwida, a na po-kysen etap i syshtestwuwaneto na wida, e osigureno. zashtoto neka si go kavem naprawo, chowekyt prosto njama za kakwo inache da syshtestwuwa. chowek oshte ot newrystna wyzrast zapochwa da e nadjawa, che kato umre, njama da umre zawinagi. towa neshto se zatwyrvdawa i ot nalichieto na religii, wjarwanija, uchenija i dr. neshta, koito spored men sa izmisleni samo za blagoto i oceljawaneto na obshtestwoto i na chowechestwoto kato cjalo, no ne i na indiwida, kato otdelna edinica w kiupa. ako tazi wjara ne syshtestwuwa, t.e. ako chowek pone mynichko ne wjarwa w syshtestwuwaneto na dusha i syshtestwuwane sled smyrtta, to toj kato indiwid, kato chowek njama polza (za sebe si) ot swoeto sobstweno syshtestwuwane, kato izkliuchim njakoi fizicheski i duhowni, w smisyl na intelektualni, udowolstwija, koito viwotyt mu predlaga. polza ot negowoto syshtestwuwane ima edinstweno grupata, obshtestwoto, wida, viwota, kato cjalo.
move da wi se stori malko grubo, kato zakliuchenie, no ot wsichkoto towa spored men sledwa wyprosa: zashto da syshtestwuwam, da viweja, da se razwiwam, kato za men, kato indiwid, towa neshto njama nikakyw smisyl, ako edin den shte umra i njama da moga poweche da izpolzwam nauchenoto prez viwota si... move da e super egoistichno, kato pogled wyrhu neshtata, no kato se zamisli chowek e super egoistichno ot strana na viwota da izpolzwa men, kato indiwid, za da se zapazi...
estestweno, ostawat i metafizichni wyprosi ot sorta na:
koj e syzdal wslenata, njakoj syzdal li ja e izoboshto ili tja sama se e pryknala, kyde e nachaloto i krajat na wselenata, kakwo ima zad kraja na prostranstwoto i na wremeto. no towa, koeto e obshtoto mevdu tezi wyprosi, pak e towa, che te njamat nikakwo otnoshenie kym choweka, kato kym indiwid, t.e. lichno za men i nama prichina, spored men, da se smjata, che te imat njakakwa wryzka s dushata i yshtestwuwaneto i sled smyrtta....
e, zaljah wi s baja goljama kofa skepticizym, nadjawam se da ne wi se otrazi zle i s netyrpenie shte chakam da ima kontra ubevdenie....
pozdrawi!
"...kazwat, che sydbata zakrilja smelite i tezi, koito mogat da se pouchat ot greshkite si..."
Discuss this Journal entry [1]
Latest reply: Jul 26, 2004
така, като чета постингите...
Posted Jul 26, 2004
направо се чудя, аз ли съм голям скептик или вие сте твърде големи оптимисти. не искам в никакъв случай да обиждам никого. и мен ме вълнуват същите въпроси, които вълнуват и вас, но аз не мога да говоря с такава сигурност за неща като съществуването на душата например. дали е въпрос на вяра, дали е въпрос на нагласа или пък на недсостатъчно познаване на нещата, аз не мога 100% да съм сигурен, че душа, като нещо отделно от тялото съществува. и нещо повече, напоследък все повече се убеждавам, че просто по всички закони, описващи природата, съществуването на душа и на пространство след смъртта, в което тази душа да пребивава, не може да е възможоно. според мен метафизиката е едно пространство, което е обречено на изчезване с развитието на физиката и другите занимаващи се с описването на заобикалящия ни свят науки, просто защото тя обхваща всички въпроси, на които към дадения момент, физически отговор не може да съществува.
трябва да си призная най-искрено, че беше време, в което и аз не се съмнявах в съществуването на душа, като нещо отделно от тялото, което продължава съществуването си след физическата смърт, но това лека полека, започна да м и се струва супер невъзможно. ще си кажа веднага защо, пък вие ако можете ме разубедете, ще се радвам, защото и на мен идеята за някакъв вид съществуване вечно съществуване много ме блазни, просто защото това по някакъв начин може да даде смисъл на живота ми тук, на земята.
значи ако приемем за вярна еволюционната теория, излиза, че човека по нищо не се отличава, от което и да е животно, ходещо, пъплещо, лазещо и фъркащо по тази земя. всички имаме общо начало, някъде далеч в миналото в първичната супа, където според теорията се е зародил живота. доказателства за еволюционната теория съществуват страшно много и най-разнообразни, но най-силното според мен е генетичното сходство между човека и всяко друго животно. значи с доста голяма сигурност можем да кажем, че теорията е читава и не може да бъде оспорена. дори тезата за божествения произход на човека не противоречи сериозно на еволюцията, ако се замисли човек.
значи за движещата сила в еволюцията е естествения подбор, т.е. оцелява най-силното, най-интелигентното, най-бързото, и т.н. всичко най. в този ред на мисли човекът се отличава от другите животни с това, че притежава интелект, т.е. много развит мозък, който да му компенсира всички останали недостатътци (недостатъци наричам качествата, които у другите животни за застъпени доста по-силно, отколкото при човека
. по този начин, с помощта на мозъка, съществуването на човека е осигурена за известно време, т.е. основната цел в природата, запазването на живота на вида е изпълнена. с това общо взето физическия въпрос се приключва, така да се каже и остава метафизичния въпрос. тук идват въпроси от рода на:
с какво право ние смятаме, че човекът, който в целите си по нищо де факто не се отличава от което и да е друго животно, трябва да притежава душа или нещо, което да продължава да съществува след смъртта, а всяко друго животно по земята не трябва да притежава душа.
и ако приемем, че душата по някакъв начин се съхранява, в това, което при човека го има, а при животните, не, демек мозъка, то тогава следва логичния въпрос, какво става с душата, когато мозъка остарее и склерозира, и тя ли остарява и склерозира. каква ми е ползата на мен от една остаряла душа, там където тя отива след смъртта.
не е ли логично да се приеме, че размислите върху нещото наречено душа и вярата в него не са просто един страничен ефект от високоразвития мозък, с който по силата на природните закони за запазване на живота сме се сдобили, само и само да може запазването на живота да е по-сигурно. не може ли просто това да е плод на въображението, което мозъкът подклажда по някакъв биологичен начин, защото по този начин неговото съществуване, а от там и съществуването на индивида, а на по-късен етап и съществуването на вида, е осигурено. защото нека си го кажем направо, човекът просто няма за какво иначе да съществува. човек още от невръстна възраст започва да е надява, че като умре, няма да умре завинаги. това нещо се затвърждава и от наличието на религии, вярвания, учения и др. неща, които според мен са измислени само за благото и оцеляването на обществото и на човечеството като цяло, но не и на индивида, като отделна единица в кюпа. ако тази вяра не съществува, т.е. ако човек поне мъничко не вярва в съществуването на душа и съществуване след смъртта, то той като индивид, като човек няма полза (за себе си от своето собствено съществуване, като изключим някои физически и духовни, в смисъл на интелектуални, удоволствия, които животът му предлага. полза от неговото съществуване има единствено групата, обществото, вида, живота, като цяло.
може да ви се стори малко грубо, като заключение, но от всичкото това според мен следва въпроса: защо да съществувам, да живея, да се развивам, като за мен, като индивид, това нещо няма никакъв смисъл, ако един ден ще умра и няма да мога повече да използвам наученото през живота си... може да е супер егоистично, като поглед върху нещата, но като се замисли човек е супер егоистично от страна на живота да използва мен, като индивид, за да се запази...
естествено, остават и метафизични въпроси от сорта на:
кой е създал вслената, някой създал ли я е изобощо или тя сама се е пръкнала, къде е началото и краят на вселената, какво има зад края на пространството и на времето. но това, което е общото между тези въпроси, пак е това, че те нямат никакво отношение към човека, като към индивид, т.е. лично за мен и нама причина, според мен, да се смята, че те имат някаква връзка с душата и ъществуването и след смъртта....
е, залях ви с бая голяма кофа скептицизъм, надявам се да не ви се отрази зле и с нетърпение ще чакам да има контра убеждение....
поздрави!
"...казват, че съдбата закриля смелите и тези, които могат да се поучат от грешките си..."
Discuss this Journal entry [1]
Latest reply: Jul 26, 2004
Back to almaak - appalled by bad taste's Personal Space Home
almaak - appalled by bad taste
Researcher U803239
Write an Entry
"The Hitchhiker's Guide to the Galaxy is a wholly remarkable book. It has been compiled and recompiled many times and under many different editorships. It contains contributions from countless numbers of travellers and researchers."